Цвета Брестничка е дългогодишен председател на УС на Асоциация „Родители“, един от основателите на клуб „Пълна къща“ към асоциацията, автор на детски книги и книги за пътешествия. Цвета проявява своята страст към пътуванията още като студентка, когато с приятеля си (впоследствие неин съпруг) Станислав обикалят на автостоп страните от социалистическия лагер. След падането на Желязната завеса те се впускат в опознаване на Западна Европа с кемпер и четирите си деца, а по-късно насочват интереса си извън Стария континент – Индия, Южна Америка, Югоизточна Азия, Африка. В началото на 2019 г. прекарват два месеца в Етиопия. За това пътуване Цвета ще разкаже на срещата ни на 26 март в клуба на Читалище.то на ул. „Лавеле“ № 11 (вход откъм ул. „Лом“ за УниКредит Булбанк), а ние се опитахме да разберем повече за нейните навици като пътешественик.

Как би описала себе си като пътешественик? Какво „щраква“ в теб, когато тръгваш на път?

Бих се определила като бавен пътешественик. Не обичам бързането, отмятането на обекти по списък. Предпочитам вместо аз да преминавам през местата, да се оставям те да преминават през мен. Може би това излизане от ежедневната рутина, в която вечно се надпрепускваш със задачите, е едно от нещата, които ме привличат особено силно към пътешествията.

Сподели с нас (поне) един ценен урок, на който те научи пътешестването.

Може би най-ценното, което научих, е да не тръгвам с предубеждение нито към места, нито към хора.  Разбрах, че дори нещо да изглежда неприемливо за външен поглед, то си има корени и обяснение. Ето например, пръстените, с които удължават вратовете на жените от племето Карен в Мианмар и Тайланд, от днешна гледна точка са една осакатяваща практика, но в първоначалния си вид са възникнали като средство да предпазват жените от нападение на хищници в джунглата. Когато пътуваш, непрекъснато се сблъскваш с подобни примери и се научаваш да не бързаш с изводите и присъдите.

Кое е най-важното в добрата подготовка за път?

Най-важно за мен е да тръгна с отворен ум и сърце. Понякога много чета за местата, към които тръгваме, правя планове, предварително преживявам пътуването. Друг път се оставяме да не знам почти нищо за това, което ни очаква. Но винаги се доверяваме на случая, който ни отвежда на най-интересните места – дали ще е християнизиране на първобитни племена в Африка, погребение на „живи мъртви“ в Индонезия или лудешки карнавал в провинциална Аржентина – най-интересното винаги е било непредвидено в плановете.

Още от студентските си години пътуваш заедно с твоя съпруг Станислав. След толкова споделени километри успявате ли да се изненадате взаимно, да откриете нещо ново един за друг?

Пътешествията са много важна част от нашия живот може би точно защото откриваме заедно света, а в това има една чиста детска радост, която ни кара да погледнем и един на друг с други очи. Когато пътуваме, имаме повече време да си говорим извън ежедневните грижи на всяко семейство, да се опитваме да осмисляме света, да обсъждаме по-дълбоки теми. Това неизбежно помага да откриваш човека до себе си по нови начини. В допълнение, всички трудности и премеждия на едно пътешествие непрестанно ни подсещат, че сме един отбор. И това е много ценно.

Защо от всички преживен дестинации избра да разкажеш точно за Етиопия?

Етиопия не прилича на никоя друга страна по света, не можеш да я сложиш в никоя категория еднозначно. Какъвто и етикет да ѝ лепнеш, ще е хем вярно, хем няма да има нищо общо с представите, които поражда това определение – африканска, но и православна, планинска, но и с най-голямата депресия, имперска, но и първобитна… Много трудна за пътуване, а напоследък и разкъсвана от междуособици, Етиопия скоро няма да се превърне в страна за масов туризъм. А е безкрайно интересна и заслужава повече хора да научат за уникалната ѝ природа, история, кухня и обичаи.

Заповядайте на 26 март  (вторник) от 19:00 часа! Вход за събитието – 10 лева. Местата са ограничени, желателно е да направите предварителна регистрация тук: https://forms.gle/KcYbg6wgxyDhiiVS8