Силвия Цветкова се интересува от японската култура от ранна детска възраст. Студентски стаж я отвежда на 23 години за първи път в Япония, в град Хитачинака. Оттогава пътешества на няколко пъти в страната, като през 2023 г. отделя три месеца за живописните, по-слабо познати на туристите места из провинцията. В този период тя  кръстосва страната надлъж и шир, като започва пътуването от най-южните тропически острови Окинава, минава през четирите основни острова и достига до най-северния – Хоккайдо. Работи в корпоративния свят повече от 18 години, а през свободното си време откривателският ѝ дух я отвежда на пленителни места, за които си струва да бъде разказано. Преди гостуването ѝ в поредицата „Пътешествия с Читалище.то“ на 7 май я помолихме да ни разкрие малко повече за себе си.

Каква е Силвия в корпоративния свят и Силвия, когато е напът?

Бих казала за себе си и в двата случая, че винаги си пиша домашното, правя проучване по темата и имам определена стратегия за постигане на целите. Но винаги се случва Животът и често плановете се променят, което предполага и доза изненади. Напът обикновено приемам промените като хубаво приключение, докато в работата са по-скоро предизвикателство.

Посещаваш Япония за първи път като студентка на 23 години. Можеш ли да посочиш три неща, които ти направиха най-силно впечатление тогава и заради които се връщаш в тази страна отново и отново?

Все още помня ясно как група студенти от университета за стажа ми ме посрещнаха на летище Нарита и първото нещо, което ми казаха, беше, че на ескалатора винаги се стои отляво. Без изключение! И другата страна трябва да остане свободна за бързащите. След като се върнах, исках силно да превъзпитам всички ползващи софийското метро и да ги науча да оставят свободна бързата лента. Преди 15 години това беше мисия невъзможна, но сега забелязвам, че вече е станало навик на много хора в София.

Естетиката и вниманието към детайла са нещото, което винаги ме удивлява – дали ще са пролетните цветове на цъфналите вишни, есенните кленови листа, обагрени в оранжево и червено или танцът на гейшите, техните кимона и прецизни движения. Обичам да посещавам храмовете, които в град като Киото са навсякъде, но влизайки вътре в тях, попадаш в една малка вселена.

Едно от пътуванията ми беше кратко – само десетина дни. Главната цел беше просто да съм там и да си хапвам рамен (нудъли) всеки ден. Храната им е балансирана, вкусна и красиво поднесена, така че да задоволява всички сетива. Да, определено това е нещото, което ще ме връща отново и отново там.

Би ли споделила твоята рецепта за успешно дълго пътуване?

Пътуването ми до Япония за 3 месеца беше първото ми дълго излизане от страната, като изключим студентския стаж. Да речем, че съм все още нова в това, но пък имам зад гърба си множество по-кратки пътувания, на които тествах какво работи за мен и какво не. Със сигурност това е основна част от моята рецепта – дори и за дълъг уикенд в България взимам дрехи, екипировка и преценявам дали има смисъл да ги нося и занапред с мен.

Конкретно за дългото пътуване е микс от планиране и спонтанност. Няма как да не планирам (поне аз) самолетни билети, нощувки поне за началото на престоя или да прочета нещо за града и къде е най-добре да се настаня. Но в течение на тези 3 месеца все по-често ми се случваше да попадам на места, за които грам нищо не съм проучила, и да откривам спонтанно местни чудеса!

Разкажи ни повече за заниманията си с калиграфия.

До калиграфията се докоснах за първи път покрай уроците ми по японски. Познавахме и японските учители в 18-то СУ „Уилям Гладстон“, които провеждаха часове за любители. Почти без изключение посещавам всяка есен  Дните на японската култура в България и се е случвало да канят майстори на калиграфията, които да правят демонстрации. Когато реших да остана в Япония за деветдесет дни, колкото е позволеният лимит за туристи, исках да използвам времето да пробвам ново изкуство. Оказа се, че часове по калиграфия имаше навсякъде и въпреки че имах опит, определено исках да освежа познанията и да ги задълбоча. С помощ от приятели в Киото намерих прекрасна учителка, която в рамките на няколко седмици ми даде много нови знания и насоки за самостоятелна работа. Разбира се, запасих се с оризова хартия, четки и мастило!

Честно казано, бях забравила колко баланс, красота и удовлетворение носят заниманията по калиграфия. Два часа минават неусетно с четката и хартията, а е и истинско спокойствие за ума. Това е време, в което друга мисъл не ми минава през главата ми, а само как да държа четката, къде да натисна така, че да се получи правилно йероглифът, който пиша. На японски „шодо“ значи „пътят на красивото писане“. В основата му е връзката между ума и тялото и най-голямото предизвикателство обикновено се оказва достигането до състояние на ума, в което той е празен от мисли и чувства – ниво на висока духовност без смущения, сравнима с медитацията.

Доколко популярна е Япония като туристическа дестинация за българите и какво ново ще научат от теб гостите на събитието в Читалище.то?

Изключително популярна е! Постоянно ми излизат реклами на нови и нови туристически агенции за организирани пътувания и винаги ми е интересно каква програма предлагат. Видях две случайни агенции и всяка имаше по повече от петнайсет групи за година, почти винаги разпродадени. Най-популярните периоди са пролет и есен.

Това, което мен ме влече и бих искала да поощря повече пътешественици да сторят, е да избягат от най-туристическите места, в които типичната и ежедневна Япония често се губи. Затова на събитието ще разкажа за някои мои фаворити, започвайки от най-южните тропически острови Окинава, Японските Алпи, Седемте ада на остров Кюшу и кои са айну хората.

Заповядайте на 7 май от 19:00 часа в клуба на Читалище.то на ул. „Лавеле“ № 11 (вход откъм улица „Лом“). Вход за събитието – 10 лева. Местата са ограничени и е желателно да направите предварителна резервация тук: https://forms.gle/a9ySow4WhRqCHHig8

Снимки – личен архив.