Последното за сезона издание на „Поети в кадър“ ще представи младата поетеса Теодора Тотева. Тя е само на 25 години. Завършила е журналистика във Факултета по масови комуникации в Софийския университет. Има издадени две стихосбирки – „Голи стихове“ ( 2015, изд. „Сиела) и съвсем наскоро излязлата „Преди тишината“ (изд. „АРС“). 

Теодора Тотева ще гостува в Читалище.то на 25 май (петък), от 19 часа. Вижте какво сподели поетесата специално за нашия сайт!

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Това е въпрос, по който може да се каже много. Той ще бъде написан, а вие ще го прочетете. Тук се съдържа и отговорът. Но да не философствам. Писането ми дава възможност да създавам, докато четенето – да се докосвам до създаденото.

Кога започна да пишеш?

Започнах да пиша, когато се научих да чета. Кратки стихчета, но първото сериозно стихотворение (казвам го през смях) беше, когато получих първата си двойка по математика. Бях отличничка с разбито сърце. После вече първата любов и така… всичко за първи път, за да може светът да започне отначало. На чисто.

Кои са любимите ти поети?

Любимите ми поети са всички, които могат да създадат от света си поезия. Това не са просто имена в литературата. Например, децата- те са много по-добри поети от всички, които се мислят за такива. Поезията не може да бъде затворена в рамка, поради тази причина  не я затварям, не изброявам „поетите”. Тя е рамката за докосването и усещането.

Все пак ще кажа и няколко имена: Костас Монтис, Никола Вапцаров, Херман де Конинк,  Фернанду Песоа,  Пабло Неруда, Джани Родари, магията в Пушкин… много са, неизброими са! Ще спомена имена и на съвременни български поети:  Валентин Дишев, Росен Григоров ( за когото ще се чува тепърва), Георги Гаврилов, Христо Мухтанов, Станислава Станоева, Иванка Могилска, Маламир Николов, Иван Методиев, Георги Рупчев. И още много, но децата!

Коя е книгата, която препрочиташ?

Библията, винаги има какво да се чете и препрочита; ”Майстора и Маргарита”– това е книга, чието вълшебство става все по-голямо след прочит; „Приказки на улица Брока”– поезия е! Всички книги на Маркес и тези на Достоевски. Класиките!

Какво ти дава срещата с публиката?

„Дава” не е точната дума. Това е взаимен процес. Усещане за споделеност, за читател, за хора, които са дошли на крака и са отделили от времето си. Процес, в който изказваш написаното. По-скоро ми се ще аз да давам на публиката. И винаги да ѝ благодаря!

Какво искаш да оставиш след себе си?

Искам да оставя след себе си наследник, защото някой вече е оставил цяло  човечество.