Ина ИвановаИна Иванова е родена в Димитровград. Живее в Пловдив, където е завършила българска филология.  Публикувала е в сп. „Родна реч“, сп. „Глоси“ и в. „Литературен вестник“. Има награди от конкурсите „Веселин Ханчев“, „Яворови дни“ – Поморие, „Южна пролет“ – Хасково. Става първият носител на Голямата награда на Националния конкурс за сборник с разкази „Минко Неволин“ (2012 г.)[
Автор е на сборниците с разкази „Право на избор и други проклетии“ (изд. „Арс“, 2009), „Името на неделята“ (ИК „Жанет 45“, 2012) и „Летящ акордеон“ („Жанет 45“, 2014), на романа „Кар танеси“ (електронна книга, Public Republic Publishing, 2014) и стихосбирката „Малки букви“ („Жанет 45“, 2016).

Ина Иванова ще гостува на Читалище.то на 26 май от 20.30 часа в поредицата „Поети в кадър“.

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Писането е като потапяне в дълбока вода. Виждаш в каданс, чуваш звуците приглушено. Друг свят, който живее и без теб. Авторът е преводач. Текстът е по-голям от автора си.

Но… аз живея и чрез четенето. Аз преди всичко съм щастлив читател.

Кога започна да пишеш?

Не зная кога започнах да пиша сериозно. Наистина не зная. Това просто се случва, когато натрупаш повече житейска опитност. Повече болки и повече мигове на летене. Особено първото.

Кои са любимите ти поети?

Нарочно ще се огранича до имената на няколко световни поети, родени в България:

Иван Методиев. Георги Рупчев. Биньо Иванов. Добромир Тонев. Христо Фотев. Миряна Башева.

Коя е книгата, която препрочиташ?

В различни периоди от живота си – различни книги. Последно – разказите на Борхес.
Но мога да кажа финалът на коя винаги ме стисва за гърлото. Безапелационно. „Балада за Георг Хених” на Виктор Пасков… мечтая да влезе в учебниците.

Какво ти дава срещата с публиката?

Винаги получавам въпроси, върху които продължавам да мисля и после. С дни.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Слънчеви зайчета.