manuela_maleevaМануела Малеева е най-успешната българска тенисистка, достигнала до трето място в световната ранглиста, единствената, печелила турнир от Големия шлем – US Open на смесени двойки с Том Гъликсън (1984 г).  Живее от дълги години в Швейцария, но се чувства дълбоко свързана с България и много често се връща тук. Майка на три деца. От протестите през 2013г. досега се включва като съмишленик и активен участник в различни граждански инициативи. Работи с Фондация Суисклиникъл, която осигурява ортопедични грижи на болни деца в България.

Преди срещата ни в Читалище.то на 16 май, вторник, от 19 часа, се свързахме с нея по Skype и тя отговори на няколко въпроса специално за нашия сайт.

Кое е любимото ти място в София?

Тенис-клубът ни и Читалище.то са двете места, където отивам с хубави чувства, с очакване, че едното ще ми е почивка – тенис-клубът ни е мястото, където мога да се видя с много близки и един вид ми е малко като почивка, а Читалище.то – защото се срещам с много приятели и съмишленици

За какво не ти стига времето?

Аз съм човек, на когото толкова много не му е стигало времето цял живот покрай тениса  – и децата, може би, че в един момент си дадох сметка, че трябва, от мен зависи да се организирам, за да имам време. Това и направих – просто промених приоритетите си. Не мога да се оплача, че не ми стига времето, по-скоро е на периоди – има по-напрегнати периоди, но се опитвам да намеря време за себе си.

Какво най-много искаш да се промени в България?

Да има някакво спокойствие, че живееш на нормално място. В момента, както си говорим, аз съм в Швейцария и толкова често правя сравнение между двете държави. Виждам по моите приятели, които живеят в България, това напрежение от най-различни неуредици, непрекъснати кражби, лъжи……не казвам, че в Швейцария всичко е перфектно, просто животът е много по-спокоен, защото знаеш, че има справедливост.

Няма да влизам в детайли как полицаят, като те спре, няма как да си платиш и те наказват нормално, с глоби, както си му е редът;  че можеш да извикаш полицията, защото нещо се случва и можеш да разчиташ; здравеопазването също – линейката ще пристигне за 5 минути и ще бъдеш поет адекватно. Всички тези неща носят едно много по-голямо спокойствие, защото се спазват правилата.

Коя според теб е най-голямата победа на гражданското общество у нас през последните години?

Най-голямата победа е като че ли това, че отново има събуждане. В годините на стачките, протестите на учителите аз не бях много в България и не си ги спомням….също създаването на СДС след 89-а година. Тогава е имало едно такова много голямо събуждане. За съжаление то не е донесло онова, което сме си представяли и сега ми се струва като победа, че отново се надигаме, защото е много смазващо цялото политическо управление – толкова нагло и толкова неморално! Това, че се събрахме – въпреки че все още не сме много,  аз си мечтая за една голяма вълна, която да помете всичко, но самото събуждане за мен е победа.

Снимка на публикацията: http://www.fondationswissclinical.org/