Всеки ден се сблъскваме с фалшиви новини – било то по незначителни или по-важни теми. През изминалата година пандемията от COVID-19 ни показа още по-ясно от всеки път, че фалшивите новини могат да бъдат буквално вредни за нашето здраве. Александър Кръстев от „Аз чета“ споделя няколко съвета, които ще ни помогнат да бъдем по-критични към потока от информация, който ни залива. Текстът е публикуван на сайта „Аз чета“ и е част от съвместната ни инициатива за повече медийна грамотност „Проект 48“. 

Започвам този текст с конкретна идея да сравня обема от информация, който минава през всеки от нас всеки ден, но любопитството ми леко преобърна каруцата и… (надявам се да) направи началото му по-интересно.

Докато търсех достоверни данни за броя на търсенията в Google всяка секунда сега и преди 10 години, една реклама привлече вниманието ми – такава, която индиректно обещава бързи, но гарантирани пари. Знам добре какво е това – нарича се clickbait и представлява ползване на гръмко подвеждащо заглавие, което обаче да накара потребителите да отворят линка. Точно от това имам нужда, за да бъде този материал пълноценен!

Отварям линка и виждам логото на добре познатото онлайн издание Vesti.bg и „Специален доклад“, очевидно представен и съответно потвърден от трите най-големи български телевизии – Нова ТВ, bTV, БНТ (подредбата е на „източника“). Значи няма как да не е истина, нали?! Зачитайки се обаче, започва да прави впечатление сензационния стил, подходящ за жълто издание, а не за уважавана водеща медия. Множество активни линкове към един конкретен сайт и прехвърляне към други сайтове, ако натиснете някои от връзките за „още новини“. Адресът на сайта, в който четете интервюто, също няма нищо общо с домейна на Vesti и ако го изпишете в съответната лента в браузъра си, ще се отвори… блог за градинарство.

За всеки случай правя проверка – търся част от заглавието на материала в Google. Ако този текст е истински, ще има поне един резултат, а когато търсим наистина достоверен източник, то търсачката би показала и резултат от новинарската си секция Google News. Ето обаче какво виждаме – идентична страница на друг сайт с меко казано странен адрес… Ако пък потърсим още малко, ще видим, че подобно „интервю“ има и с друг български бизнесмен – Гриша Ганчев, в друг сайт с доста произволен адрес. От този материал в E-vestnik можете да откриете и още подобни примери.

Ето, че заедно станахме свидетели на класическа фалшива новина, каквито често е доста трудно да различим с невнимателно око. Целта на този текст е да бъдете максимум „свидетели“, но не и „жертви“ на подобен тип акции. В някои от най-фрапантните случаи можете да станете жертва на т.нар. фишинг атака – да влезете в сайт, който буквално копира 1:1 сайта на вашата банка, да бъдете подмамени да въведете лични и финансови данни (не го правете – Вашата банка никога не би поискала подобна информация) и по този начин да дадете достъп на престъпници до собствените си финансови ресурси.

В други случаи обаче – наглед по-безобидни – можете да четете фалшиви новини в онлайн издание, което вие, а и повечето ви познати, смятат за достоверен източник на информация. За съжаление, и у нас през последните години ставаме свидетели на намаляване на качеството на значителен брой доскоро уважавани медии. Аз лично ги наричам „кафяви медии“, защото са далеч отвъд познатите от десетилетия „жълти медии“ – не просто разпространяват сензационни факти, а често целенасочено измислят и подменят фактите, за да злепоставят дадено лице или организация.

Виж продължението на сайта „Аз чета“.

Ако през 2021 г. искаш да четеш повече такива текстове, можеш да подпомогнеш усилията ни, като подкрепиш „Проект 48“ – виж как на този линк.