Антиутопиите взимат най-страшното от действителността и го доразвиват в сюжет, който е най-добре да си остане между страниците. Плашещите светове и общества, които те обрисуват, смразяват кръвта ни, но заедно с това крият и мрачна привлекателност за читателя. Те ни карат да сме критични към реалността, в която живеем, да се замислим как поведението на човечеството днес ще повлияе върху бъдещето на нашите деца.

Приятелите ни от сайта „Аз чета“ подготвиха материал с някои от любимите им книги в жанра. Сред тях, разбира се, присъства една от най-великите антиутопии на всички времена – „1984“ от Джордж Оруел. Очаквайте през 2021г.  луксозното издание на романа с провокативна визия на Kontur Creative и осъвременен превод на Борислав Стефанов – част от „Проект 48“, съвместна инициатива на „Аз чета“ и НЧ „Читалище.то“ за повече медийна грамотност!  

 

„1984“

Написан през 1948 година с пророчески поглед към близкото бъдеще, романът на Оруел неслучайно е считан за класика в жанра на антиутопиите. Толкова много са препратките към съвремието ни, които обезпокоително откриваме година след година след написването му, че няма как да не описваме книгата с гръмкото определение „велика“. Оруел ни е предупредил какво ни чака, ако позволяваме диктаторските режими да процъфтяват, и въпреки това не сме се вслушали сериозно. Не сме се уплашили достатъчно от възможността да бъдем следени, подслушвани и наблюдавани от Големия брат. Не сме разбрали колко пагубно за обществото ни е консуматорството като единствена ценност. Не сме счели за опасно да позволим истината да бъде подменяна, манипулирана, използвана спрямо нуждите и желанията на „силните на деня“. И резултатът е налице.

Може би ни трябва нов прочит, ново разбиране и прилагане на разбраното в книгата. Това е част от причината „Аз чета“ да преиздава „1984“.

 

„Разказът на прислужницата“ и „Заветите“

„Разказът на прислужницата“ е антиутопия, която винаги ще видите сред челните места в класациите от жанра. И това не е случайно – Маргарет Атууд е успяла да създаде сам по себе си плашещ роман, който и към днешна дата звучи адски актуално. Написана през 1985г., тя отвежда читателя в Галаад (държава на територията на днешните САЩ), където начинът на живот е коренно различен от всичко познато ни. След разрастваща се стерилност, която не позволява на много жени да раждат, всички правила в новата държава започват да се диктуват от ценностите на Стария завет, или казано накратко – мъжете са тези, които ръководят, работят и воюват, а жените.. е, те трябва да си знаят мястото, да се подчиняват и да нямат никакви права. Жените от своя страна са разделени в няколко „категории“ – съпруги, лели, марти и прислужници. Съпругите са жените до Командирите (управляващи Галаад), лелите са тези, които обучават други жени в послушание, мартите са прислугата, а прислужниците са използвани за разплод. Прислужницата е изпращана в дом на Командир, веднъж месечно ритуално той се опитва да я забремени, и ако се случи, то клетото момиче остава в дома, докато износи детето, а след като роди – оставя бебето и напуска къщата. След това всичко се повтаря в същия цикъл. В самата книга се запознаваме с Офред – нейният разказ ще ви потресе, ще ви отчая и ще ви се иска да заблъскате с юмруци всички герои, виновни за съществуването на Галаад.

 

„Заветите“ е дългоочакваното продължение на „Разказът на прислужницата“. Маргарет Атууд даде на читателите отговорите на въпросите, които увиснаха във въздуха преди 24 години. Но бих казала, че се появиха още неизвестни, което е абсолютно в стила на авторката. Както самата тя казва – „не обичам да казвам на читателите си какво да мислят.“ Звучи доста крайно, но истината е, че повечето описани неща от Атууд не са невъзможни. Не е невъзможно един ден да се събудим и всичко да ни бъде отнето.

Виж кои са останалите заглавия, които препоръчва екипът на „Аз чета“.

Ако през 2021 г. искаш да четеш повече такива текстове, можеш да подпомогнеш усилията ни, като подкрепиш „Проект 48“ в platformata.bg.