Дариан Георгиев е създател на проекта „МОДЕЛИ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“. Има музикално образование – завършил е пиано и композиция, които и досега са неизменна част от ежедневието му. През годините е сменил много професии. Вярва, че човек трябва да се възползва от необятните възможности, които му предоставя животът, и непрестанно да се развива. Стреми се постоянно да научава нещо ново, за което да е благодарен в края на деня.

Седмица преди неговите модели да гостуват с изложба в Читалище.то помолихме Дариан да ни разкаже повече за себе си и своето хоби.

Как се запалихте по моделизма като хоби и защо избрахте да работите върху превозни средства от градския транспорт?

Още от ранна възраст се възхищавах на големите возила и по-конкретно на трамваите, които минаваха покрай нашия блок. Като ученик знаех всички линии и маршрути и бях ходил от крайна до крайна точка по тях няколко пъти. Тогава в училищата все още имаше кръжоци (сега ги наричат „клубове“), в които се сглобяваха готови модели от хартия, публикувани в сп. „Млад конструктор“ – най-вече кораби, самолети, танкчета и голяма транспортна техника. Аз обаче страдах, че нямаше трамваи, и така реших по методиката на списанието да си направя сам първия трамвай. В последствие изработих автобус, тролей, камион, пробвах се и с коли, всички те – от хартия, макар и не професионални.

През 2006 година попаднах в един форум за градски транспорт, където по-големи и по-опитни от мен моделисти ми казаха за пластмасата като основен материал за конструиране. Намерих си лист пластмаса в един магазин и с бавни, но уверени стъпки замених изцяло хартията с нея, като впоследствие с годините добавях нови материали като смола, метални крепежи, каучук (гума), разни подръчни материали като тел, кламери, клечки и т.н. А след появата на 3D-принтерите част от детайлите започнах за улеснение да печатам при приятели. Готовите детайли (които наричам „матрици“) поставям в калъпи от гипс или силикон, което ми позволява по-лесно и удобно постигане на количество.

Разкажете ни за трудностите, с които се сблъскахте в началото.

Винаги има предизвикателни моменти – като започнеш от търсенето на чертежи, по които да се работи, преминеш през странните погледи, които получаваш, докато снимаш трамваите и тролеите, и стигнеш до неразбирането (все още у някои), когато се опитваш да предлагаш продукцията си. Дали имаш талант или не, това е едно на ръка, но след това идва старанието и търпението, които трябва да се развият с течение на работата. Понякога е дразнещо, ако някоя част от модела не иска да се залепи, или пък има грешка в проектирането, но това са неща от ежедневието на моделиста, с които малко или много съм свикнал. Важното е да се опитвам да се развивам чрез заучаване на нови техники, модели, дори технологиите с настоящия си подем могат много да помогнат.

Кой модел или модели поставиха най-големи предизвикателства пред Вас?

Определено всеки нов модел ми е труден. В някои случаи отнема няколко проби, докато се стигне до коректен краен резултат. Може би с опита съм намалил тези бройки, но всеки път пристъпвам с известна доза внимание.

Бих казал, че да правиш модели от нулата изисква сериозна доза търпение и отношение. Проучването и проектирането на модела е основна стъпка в правилната посока, а за останалото трябва да ти се занимава. И не бива в никакъв случай да се бърза – нещо, което ми е трудно да обясня на клиентите си. Всяка грешка малко или много си личи, а и моделът не е като картината, при която безследно да коригираш. По-добре да се инвестира време в правилен и точен първоначален проект, защото това ще е голямо улеснение при направата.

Как виждате развитието на проекта „МОДЕЛИ ГРАДСКИ ТРАНСПОРТ“ в следващите десет години?

Много пъти съм си мислил как стигнах аз лично дотук, през какво съм минал и през какво ще мина тепърва…Когато аз самият се учех, нямаше кой да ми покаже, да видя с очите си резултата на някой майстор. Бих казал, че това се превърна в моя основна мисия – дори не толкова хората да получават готовото изделие (в което също влагам много енергия и старание), а да ги въвлека в самото занимание, в направата, в процеса. Все повече и повече деца се увличат по моите модели, а аз виждам в тях самия себе си като малък, с тази разлика, че те имат вече учител в мое лице. Затова се стремя към показване и обясняване с надеждата, че след мен ще дойде някой, който да ме надгради, да постигне това, което аз няма да успея.

Може би конкретен отговор на въпроса би бил: надявам се след години да има школи по моделизъм, занимания, ателиета; да има клубове по интереси, изложби, защо не и цяло течение, наречено „транспортен моделизъм“?

Изложбата „10 години Модели Градски Транспорт“ ще бъде отворена за посетители на 3 и 4 март в залата на НЧ „Читалище.то“ на ул. Лавеле № 11 от 12:00 до 19:00 часа. Ще има съпътстваща програма с изненади за малки и големи.

––––––––––––––––
Изложбата е част от проекта „10 години МоделиГТ“, който се реализира с финансовата подкрепа на Национален фонд „Култура“/ National Culture Fund, Bulgaria, програма „Творчески стипендии 2022“