иван ланджев

Иван Ланджев (1986) е поет, есеист и сценарист. Доктор по руска класическа литература (СУ „Св. Климент Охридски“), преди това е завършил философия и културология в същия университет. Победител в Националния конкурс за поезия „Веселин Ханчев“ (2009), носител на Наградата за дебют „Южна пролет“ (2011), на наградата „Памет“ (на името на Георги Рупчев) (2014), два пъти номиниран за Националната награда за поезия „Иван Николов“ (2010; 2014).  Автор на стихосбирките: „По вина на Боби Фишер“ (2010) и „Ние според мансардата“ (2014). През март 2017 излезе монографията му „Поетика на себенадмогването. Наративни стратегии у късния Лев Толстой“, изд. „Факел“.

Иван Ланджев отговори на няколко наши въпроса преди участието си в поредицата „Поети в кадър“ на 28 април от 19.30 часа в Читалище.то.

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Четенето дава повече. Всъщност то ти е дало и писането – от първия момент, в който нещо прочетено те е впечатлило (заразило) толкова, че си поискал и ти да опиташ.

 Кога започна да пишеш?

Не мога да дам точна датировка. Както при повечето хора е имало разни детски опити, но не ги приемам сериозно. Затова ми е трудно да посоча началото.

 Кои са любимите ти поети?

Иван Методиев, Георги Рупчев, Константин Павлов, Иван Теофилов, Вапцаров, Ботев, Далчев, У. Х. Одън, Бродски, Т. С. Елиът, Манделщам, Ахматова, Цветаева, Кавафис, Дилън Томас. Донякъде Рилке, Пастернак, Джон Дън, Фрост, Йейтс, З. Херберт, Д. Уолкот, Х. Хелман, някои неща от Е. Паунд. Древните – римляните повече от гърците. И още, разбира се.

Коя е книгата, която препрочиташ?

Винаги с удоволствие препрочитам любими стихове, есета и т.н. Ако трябва тук да посоча една книга, първото, което ми идва наум в момента, са „Нравствените писма до Луцилий“. Няма случай, в който да ми е зле и Сенека да не ме е накарал да се чувствам по-добре. Винаги е приятно и препрочитането на любимите в хумора – Илф и Петров, Хармс, Хашек.

Какво ти дава срещата с публиката?

Приемам я като част от работата, в реда на нещата е. Така че няма предстартови трески, въздишки и такива глупости. Обикновено е приятно, зареждащо.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Хубави стихове. Хубави книги.