Черната дупка в моето кошче
Боклукът е нещо, от което искам да се отърва. Олеква ми, когато изхвърлям. Забравените боклучета по джобовете, празната бутилка от минерална вода, безполезната найлонова торбичка, недоядения сандвич, стария телевизор, изхабените писалки, изтърбушения матрак, надрасканите компакт дискове: за всички тях има едно определено място – кофата за боклук. Ако не влизат, поставям ги до нея. Все ще се намери някой да си ги хареса или служители по чистотата ще ги приберат. Моята грижа е дотук. Общината да му мисли какво ще прави с боклука, нали затова плащам такса смет.
Това предумишлено невежество ни прави безразлични или, най-много, цинични по отношение на боклука. В действителност, всяка придобивка е мой личен избор. Да изхвърля ненужното след обичайно краткия му полезен живот е естествено желание. Но с края на своята полезност за мен предметите могат да послужат за още нещо или на някой друг (омалялата, но запазена дреха, препрочетената книга). А когато са използвани отвъд своето първоначално предназначение, в тях все още „има хляб“, тъй като повечето неща са направени от материали, които се поддават на рециклиране. Хляб има буквално – за онези особени хора, които събират полезните материали от уличните кофи, неугледните дразнители на обществения ред, които наричаме клошари. Значи боклукът не е безполезен! Но определено може да бъде вреден, когато е изхвърлен не където трябва (в дерето, например), или когато с него се саморазправят по безобразен начини, като го струпват на купчина и горят.
Дори местната управа в твоето населено място да не е осъзнала ценността на боклука, дори кметът да не глобява онези, които горят боклука или го хвърлят в реката, дори да няма цветни кофи за разделно събиране, за всеки загрижен за бъдещето човек има полезни ходове.
Идеята „Нулеви отпадъци“ се стреми да премахне представата за отпадъците като боклук, за да я замести с идеята за ресурс, като включва всички брънки от веригата: държавата, бизнеса, хората.
Това, което ти можеш да направиш още сега:
– стреми се да избираш продукти в опаковки за многократна употреба (стъклени бутилки и буркани);
– намери магазини за хранителни и битови продукти в насипен вид (подправки, кафе, козметика);
– взимай назаем (бормашината, която ти трябва веднъж на 2 години);
– поправи (все още има обущари, които могат да зашият скъсаната ти обувка);
– купи втора ръка (мебели, дрехи, техника);
– направи си сам (бележник от хартия, използвана само от едната страна);
– отгледай си сам (подправки, зеленчуци).
И още:
– научи какво се случва с отпадъците в твоята община;
– поискай от общината повече усилия и по-отговорно управление на отпадъците;
– привлечи съседите за квартално компостиране;
– задействай училищното настоятелство и ръководство за разделно събиране и компостиране в училище.
Така моето кошче престава да бъде вълшебна черна дупка, от която боклукът изчезва незнайно къде. Вече имам компостна купчинка (която после ще натори цветята), една торба за пластмасови опаковки (които нося до жълтата кофа в съседния град веднъж месечно), и все още, за съжаление, една кофа за останалото, от което нищо не става. Но тя е десет пъти по-малка от преди. Струва си. Дори преди общините да въведат такса смет според количеството, което изхвърляме, от 1 януари 2016 г.
Евгения Ташева координира дейностите по управление на отпадъците във Екологично сдружение За Земята (www.zazemiata.org). Тя е двигател на дългосрочната програма на сдружението насочена към „Нулевите отпадъци“. Има двойна бакалавърска степен от Американския университет в Благоевград в специалностите „Политология и международни отношения“ и „История“. След това завършва едногодишна магистърска програма по околна среда в Централен европейски университет в Будапеща (Унгария). После продължава висшето си образование с двугодишна магистратура по околна среда в университета във Вагенинген, Холандия.
Евгения ще бъде лектор на нашата беседа за „Нулевите отпадъци“ в Essence Center (ул. 6-ти септември 37) на 26 януари 2015 г. от 18:30 часа. Заповядай!