Бригита Златарева – Маринова е учител по история и етнография с дългогодишен опит в работата с деца. От 2013 година ръководи работилници по приложни изкуства за деца и възрастни. Създател на школа по етнография и народни занаяти „Творилницата“ към Общински детски комплекс – гр. Варна, в която между 2014 и 2018 година е обучила 560 деца от 4 до 15 – годишна възраст по  авторска учебна програма. От началото на 2019 организира творчески ателиета в София. От 2 октомври тя ще води занимания всяка сряда в „Клуб за ръкоделия с Бриги“ в Читалище.то.

Кой те „запали“ по домашните ръчни занаяти?

Отраснах при баби, които правеха чудеса – едната баба предеше, тъчеше, насноваваше становете на всички тъкачки в родния ми град. Разбираше от билки и беше много добра градинарка и домакиня. Тя ми направи първата парцалена кукла. Другата баба беше учителка. Тя бродираше, плетеше дантели и пуловери за цялото семейство, и правеше най-вкусните банички и сладкиши. Двете заедно решиха да изработят китеници и халища за мен и сестра ми. Тогава за първи път прах вълна, видях дарак, присъствах на багренето на вълната, на преденето, седнах на чакрък и участвах в тъкането. Бабите ми бяха много сръчни и им се получаваше всичко, до което се докоснеха.

Майка ми ме запали по шиенето. В семейството ми не се носеха „купешки“ дрехи. Купуваха се платове и машината работеше безспир. Сестрата на баба ми пък беше „модистка“ – при нея идваха всички млади жени, за да им шие модерни тоалети и бални рокли. Леля ми беше оперна певица – оттам е страстта към красивите бижута. Благодарение на всички тях, светла да е паметта им, придобих знания и умения, научих много полезни неща. И продължавам да се уча и да експериментирам. На 20 години имах свои клиенти, на които шиех и плетях дрехи. След още 20 години вече имах своя школа, в която обучавам деца и възрастни на всичко, което мога.

Сред всички разнообразни умения, които владееш, кое е любимото ти занимание?

Не мога да ги степенувам, но всички ръкоделия ми носят радост и ме вдъхновяват да опитвам  нови неща. Работя с естествени  материали и насърчавам всички да избягват синтетиката  – от облеклото до материалите за творчество. Истински удовлетворена съм, когато видя, че някой от моите възпитаници владее това, на което го уча.

Плетенето е изключително успокояващо занимание. Необходими са знания и опит (често и несполучлив), за да започне да ти се получава плетивото. Научих се да изпипвам ръкоделията си. Е, случва се да има нещо, което е „кусур“, но си го знам само аз.

С истинска радост правя бижутата със сърма и скъпоценни камъни. Вдъхновявам се от отблясъка на малките  камъчета и комбинациите на цветовете им. Казват, че естествените кристали и минерали зареждат с положителна енергия.

Следващото „по обич“ е работата с багрена вълна – тя успокоява, облагородява и (пак ще кажа думичката) вдъхновява. Тя развихря фантазията и се получават прекрасни изделия – изненади, подходящи за декорация и подарък. Работата с вълна е любимо занимание за малки и големи. Хората възприемат заниманията с вълна като арт терапия.

Какво дава усвояването на домашен занаят в днешното динамично ежедневие?

Дали е ръкоделие, рисуване, конструиране, колекционерство – то носи радост, равновесие и отмора. Когато имаме любимо занимание и го упражняваме често, се чувстваме  по-пълноценни и заредени за предстоящия ден. Освен това, ако  нещо сме си изработили сами, се чувстваме  по  друг начин – гордеем  се с постижението си, точно като  творци.

Съветвам  всички – млади и не толкова млади, мъже и жени: творете, търсете начин да учите винаги нещо ново! Но ако  заниманието, с което започвате, не ви носи радост и ви напряга, опитайте нещо ново – може то да е вашето „нещо“. Човек  трябва да опитва и да търси нови, интересни занимания и да твори  от всичко, което го заобикаля. Дори от камъчета.

Кои са качествата, които трябва да притежава добрият учител? Разбиране, търпение и обич.

Към всичко трябва да подхождаме така, както  би постъпила Любовта.

Защо е важно за децата да творят разни неща с ръцете си?

Творчеството в свободното време отново е вид учене, но в неформална среда. Когато твори, детето учи, но по забавен начин. Ръчното творчество развихря въображението. С развиването на определени  умения и сръчност се достига до тънкости в даденото занимание. Така се откриват  заложбите и дарбите, които са изключително важни за професионалната ориентация на детето.  Представете си  хирург, който не може да вдене игла…

Когато твори в група, детето се социализира, учи се на търпение, постоянство и самоконтрол, на уважение, взаимопомощ и толерантност, които са изключително важни за живота. Творческите занимания развиват въображението и креативното мислене, в частност  – изобретателността,  която е хубаво да имаме в моментите, когато викаме неволята. Освен това, чрез ръчното творчество децата придобиват полезни умения, които ще им трябват в ежедневието.

Какво те кара да се усмихваш?

Радостта и удивлението, които блестят в очите на моите възпитаници, когато са направили нещо  сами, независимо на каква възраст са.

Твоята лична покана за Клуба за ръкоделия, който стартира на 2 октомври в Читалище.то?

Каня възрастните, които се лутат в избора на ново хоби, да дойдат и да опитат нещо различно. Каня дамите, които разчитат да се научат от видеа, които в рамките на минути „показват“ как  се прави, а ключовите „тайни“ въобще не се споделят в тях.

Каня дами и господа, които имат нужда от разтоварване, каня баби и техните внуци, родители с деца, бъдещи майки. Каня  всички, които искат да научат нещо ново, интересно и полезно, всяка сряда при нас в Читалище.то!

Първото занимание на „Клуб за ръкоделия с Бриги“ е на 2 октомври, сряда, от 18.30 часа. Темата е „Плъсти – творческо занимание с вълна“. Материалите се осигуряват на място. Необходимо е предварително записване на имейл mail [at] chitalishte.to или на лично съобщение до Фейсбук страницата на Читалище.то.