петър чухов -хор.

Петър Чухов е роден през 1961 г. в София. Бакалавър по библиотечни науки и магистър по социология на СУ „Св. Климент Охридски“. Автор на 11 стихосбирки, две книги с проза и книга за деца. Творбите му са преведени на 18 езика и публикувани в над 20 държави. Носител на много награди, сред които Наградата на музея „Башо“ в Япония. Участвал на фестивали и четения в Словакия, Македония, Япония, Хърватия, САЩ, Литва, Швейцария, Румъния, Унгария, Германия и Русия.

Пише музика и текстове, свирил е в различни рок-групи („Субдибула“, „Тутакси“, „Стенли“, „Пешо и алкохолиците”, „Кокарда“). В момента е в етно рок – групата „Гологан“, Par Avion Band и групата за поезия и алтернативен рок „ЛаТекст“, с която представя стихотворенията си.
Член на Българския П.Е.Н. – център, Сдружение на български писатели, Хайку клуб „София“, Haiku Society of America, World Haiku Association и Musicautor. Наскоро излезе най-новата му стихосбирка „АДdicted”.

Петър Чухов ще чете свои стихове на 26 октомври, четвъртък, от 19.30 часа в Читалище.то.

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Според мен писателят и читателят са съавтори – първият изгражда основите, когато пише, а вторият надгражда, когато чете, и така с едно и също произведение всеки читател всъщност създава своя собствена уникална творба. Да си от едната или от другата страна е съвсем различно – удоволствието е несравнимо, но не бих се наел да определя кое е по-силно. Да се наслаждаваш и на двете обаче създава усещане за много по-пълноценно съществуване в иначе твърде строго детерминираното ежедневие.

Кога започна да пишеш?

Някъде когато бях втори или трети клас под влияние на баща ми, който ме забавляваше с измислени от него стихчета и аз започнах да му подражавам – както се оказа, доста успешно.

Кои са любимите ти поети?

Разбира се, вкусовете се променят – като ученик много харесвах символистите, по-късно минах през експресионистите и сюрреалистите, като дълго време предпочитах силно усложнена и абстрактна образност, но от известно време – може би под влияние на заниманията ми с хайку, което е една семпла, безхитростна форма на поезия, започнах да харесвам автори, които пишат по-изчистено. И все пак пристрастието ми към Николай Кънчев си остава вече няколко десетилетия, от българските поети много харесвам също Георги Рупчев и Иван Методиев, който е писал покрай другата си поезия и доста тристишия, които той нарича „нава“, но някои от тях са всъщност хайку.

Списъкът би могъл да бъде доста дълъг, обаче нека спра тук. С преводната поезия е по-трудно, защото нещата донякъде зависят и от превода. А и тук наистина е непосилно да изброявам, през годините десетки автори са ме изумявали. Напоследък открих Нели Закс, например.

Коя е книгата, която препрочиташ?

Вижда ми се интересно, че вероятно най-препрочитаната от мен творба е „Хамлет“. Смятам, че поезията в пиесите на Шекспир е много мощна, докато чисто поетичните му творби не ме впечатляват чак толкова.

Какво ти дава срещата с публиката?

Мигновено усещане за споделеност – нещо, което лично за мен е основният смисъл на творчеството.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Усещане за смисъл.

Снимка : Анна Лазарова