Иглика Дионисиева е родена във Враца. Завършила е българска филология в Пловдивския университет “Паисий Хилендарски”. Нейни стихове и разкази са публикувани във водещи литературни вестници и списания. Със свои стихове участва в проекта “Да сътворим книга заедно” или Manu propria. През 2002 г. е удостоена с втора награда за поезия от конкурса на името на Дора Габе.

Автор е на книгите“Снежност” (поезия, 1995), “Време на изплащане” (поезия, 2003), “Déjà vu hug” (поезия, 2015), “Кафе пауза” (сборник разкази, 2017).

Иглика Дионисиева ще гостува на „Поети в кадър“ на 27 април, петък, от 19 часа в Читалище.то. Вижте какво сподели поетесата специално за нашия сайт!

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Писането ми дава безценната възможност да покажа по уникален начин това, което всички виждат; да спася от забрава мигове, чувства, реални хора и интересни образи. Да насоча вниманието към даден проблем, но и да създавам нови пространства и светове, които започват да живеят друг, техен си живот.

Кога започна да пишеш?

В онова безметежно време на ученичеството ми в прогимназиалните класове.

Кои са любимите ти поети?

Ян Твардовски, Жак Превер, Иван Методиев, Стоянка Грудова, Кристин Димитрова – все поети, които високо вдигат и летвата, и поезията.

Коя е книгата, която препрочиташ?

Не е само една книга, която се е превърнала за мен в нещо повече от четиво. Периодично си препрочитам творбите на Булгаков, на Казандзакис, на Маркес.

Какво ти дава срещата с публиката?

Живият човешки контакт е нещо незаменимо за мен. Вярно, че за написването на дадена творба са нужни уединение и тишина, но какво ще провокира твореца да създава нови неща, ако живее живот, изолиран от човешки присъствия, от прояви на емоции и други гледни точки?

Публиката (всъщност тази дума ми звучи безлично и ще я заменя с нещо по-приемливо), хората, идващи на среща с поезията, са важни за мен, защото внасят динамика, съживяват написаното слово, създават една верига заедно с поета и творбите му, в която тече поетичен (по)ток и в двете посоки.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Книги, в които и тези след мен да откриват смисъл и добра поезия; деца, които да се превърнат в хора, на които им пука за другите и за живата природа; свят, който да продължава да е добро място за живеене.