Поети в кадър: Белослава Димитрова
Следващото издание на „Поети в кадър“ ще представи Белослава Димитрова и нейната поезия. Началото е 1 юни, сряда, от 19:30 в Читалище.то. Не пропускайте шанса да послушате стиховете й, четени от нея самата, да зададете въпроси или да почетете на свой ред.
Белослава Димитрова е родена през 1986 г. в София. Завършва немска филология и журналистика в Софийския университет „Св. Климент Охридски“.
Дебютира през 2012 година в „Литературен вестник“. Има публикации също така в литературните списания “Страница” и “Гранта”. Нейната първа книга – “Начало и край”, е издадена в края на 2012 година в поредицата „Нова проза и поезия” на издателството на Софийския университет. През 2014 година „Deja Book“ издаде втората книга на Белослава Димитрова – “Дивата природа”, която беше номинирана за Национална награда за поезия “Иван Николов” (2014) и бе удостоена с едно от двете поощрителни отличия.
Преди да се насладите на живо на нейната поезия, ви представяме нашето блиц интервю и две нейни прекрасни стихотворения:
Какво ти дава писането, което четенето не може?
Дава ми смелостта да споделяш, да застанеш зад думите си и да общуваш по един много странен начин с хората. Сякаш говориш от някаква много дълбока пещера и все пак имаш усещането, че някой те чува.
Кога започна да пишеш?
Пиша от тийнейджър – блед юноша – силно апатично настроена девойка, та даже от дете май го правя. Все нещо си драсках тайно някъде… Дори върху книги оставях разни послания, ако някой случайно ги открие. С молив 🙂
Кои са любимите ти поети?
Не мога да изброявам, имам блог, в който качвам любимата си поезия – Форсмажорна. Ако трябва да кажа само едно име, това ще бъде Коста Павлов.
Коя е книгата, която препрочиташ?
Книги с поезия, те затова са създадени. Но много обичам да препрочитам и „Прекрасният нов свят“ на Олдъс Хъксли.
Какво искаш да оставиш след себе си?
Истина.