Людмила МиндоваЛюдмила Миндова е автор е на стихосбирките „Блус по никое време“ (2010), „Тамбос“ (2014), „Животът без музика“ (2016), и на монографията „Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма“ (2011). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш Дебеляк и др. Поезията й е превеждана на хърватски, турски и английски език.

Людмила Миндова ще открие есенния сезон на „Поети в кадър“ на 27 септември, от 20 часа, в Читалище.то.

Какво ти дава писането, което четенето не може?

Писането е също четене, друга форма на четенето, негово продължение. Понякога просто имам желание да чета по този начин. Научих се сравнително рано да се доверявам на леността и си и да не записвам всяка появила се мисъл, да не скачам от леглото, веднага щом в главата ми се завърти някой стих, да си казвам, че ако го забравя до сутринта, значи така е трябвало. И все пак, обичам го това приключение с думите. Дава ми много – и радост, и тъга, и знание, и незнание, и увереност, и неувереност… Остава си отворен въпросът аз какво давам.

Кога започна да пишеш?

Отдавна, трябва да съм била към десетина годишна. Първият ми спомен е от един много красив сън, който просто исках да си запиша, защото беше като филм и бях изумена от него. После, разбира се, срещите с любовта, смъртта, самотата и поезията. Има около двайсет години разстояние между първото ми стихотворение и първата ми книга. И в тази първа книга няма нищо от тези първи стихове.

Много от написаното възприемах и продължавам да възприемам като чернова… А черновите после ги трия. Има държави, в които е почти традиция поетите да публикуват приживе около стотина книги (като не броим преводните). Има други, в които поетът дори може приживе да не е успял да издаде и една книга или пък от него да не са останали повече от трийсетина стихотворения. Едва ли някой може да извлече правило от това. Великолепни поети има и сред едните, и сред другите. Лично аз имам известен респект към хартията…

Кои са любимите ти поети?

О, много са! Обичам Фернандо Песоа, обичам Бродски, обичам Ахматова, Цветаева, Манделщам, обичам Стефан Иванов, Иван Димитров, Стефан Икога, обичам поезията им, разбира се, но и без друго, когато говорим за поети, имаме предвид поезията им, нали…

Обичам Дебелянов, Яворов, Вапцаров, Петя Дубарова… Обичам Бранко Милкович, Аполинер, Елиът, Езра Паунд… И Николай Кънчев обичам, който го е превеждал страхотно… И Георги Рупчев… И Георги Борисов, и Борис Христов, и Георги Господинов, и Георгиос Сеферис, Константинос Кавафис, Костас Монтис, Одисеас Елитис… И Яна Букова, която превежда страхотно гръцка поезия… И Сафо в нейния превод… И Марин Бодаков, и Силвия Чолева, и Яна Пункина, и Мирослав Христов, и Иван Радоев, и Константин Павлов, и Малина Томова, и Иван Теофилов, и Енис Батур, и Збигнев Херберт, и Никола Маджиров, и Томаж Шаламун, и Алеш Дебеляк, и Игор Исаковски, и Блага Димитрова, и Йосип Ости, и Весна Парун, и Симо Мраович, и Ришард Криницки, и Адам Загаевски… И Надя Радулова, и Оля Стоянова, и Йорданка Белева, и Мария Калинова… И Назъм Хикмет, и Жак Превер…

Надявам се да съм пропуснала много. Надявам се все още да не съм срещнала много.

Коя е книгата, която препрочиташ?

Често препрочитам. Книгите на много от поетите, които сега споменах например. Препрочитам и есета, и проза, и философия, и приказки. Особено докато превеждам, на масата винаги има отворени поне десетина книга. Книгите са винаги свързани и препращат една към друга.

Какво ти дава срещата с публиката?

Обикновено моята „публика“ е не само четяща, а и пишеща, така че едно от важните неща, които ми дава, е възможността да си сверя часовника. Подобно нещо ми дават и срещите със студентите.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Струва ми се, това:

***

Филмът от времената,
когато исках да съм по-голяма:
„Куче в чекмедже“.
Филмът от времената,
когато е време да поискам
да съм по-малка:
„Кораб в стая“.
Искам да отида на кино
ей-така –
красиво.
Да успея да се свия до
кутийка за бижута
или ръкавели,
но любовта,
оставаща след мен,
да става все по-голяма.

 

 

http://chitalishte.to/wp-content/uploads/2017/09/lyudmila-mindova.jpghttp://chitalishte.to/wp-content/uploads/2017/09/lyudmila-mindova-150x150.jpgМилена ЗлатароваИнтервютаПоети в кадърбългарска поезия,Людмила Миндова,поезия,Поети в кадър,поетически четения,Читалище.тоЛюдмила Миндова е автор е на стихосбирките 'Блус по никое време' (2010), 'Тамбос' (2014), „Животът без музика“ (2016), и на монографията 'Гласът на барока. Иван Гундулич и хърватската барокова норма' (2011). В неин превод са публикувани книги на Данило Киш, Дубравка Угрешич, Йосип Ости, Симо Мраович, Миро Гавран, Алеш...