ivanka_mogilskaИванка Могилска е родена в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е творец с разнообразни таланти – поет, писател, участник в пърформански, копирайтър на свободна практика. Първата й книга със стихове „ДНК“ печели наградата за поетичен дебют в конкурса „Южна пролет“ през 2005г., а за стихосбирката “Иначе казано” става  носител на „Националната литературна награда“ Владимир Башев“ за 2012г. През април тази година ще излезе сборникът й с разкази „Тая земя, оная земя“, от който също ще чуете откъси на срещата от поредицата „Поети в кадър“ в петък, 31 март, от 19 часа в Читалище.то.

Какво ти дава писането, което четенето не може?

И двете ми дават възможност да научавам нови неща, да живея по няколко живота и да подреждам и преподреждам вълнуващи светове, различни от този, с който трябва да се справям всеки ден. Освен това е имало периоди, в които не ми се пише, но досега не се е случвало да не ми се чете.

Кога започна да пишеш?

Тогава, когато прописват повечето хора – в тийнейджърските си години. Не се сещам за тийн, който да не е писал стихове. Доста по-късно обаче започнах да се отнасям сериозно към това, което съм написала, т.е. да го подлагам на съмнение, да не бързам да го показвам, да го оставям да отлежи, да редактирам, да го забравям и пак да редактирам.

Да започнеш да пишеш е лесно. Да осъзнаеш, че за да се създаде добър, вълнуващ художествен текст, който говори на читателите, е нужна дисциплина, смирение, редактиране, редактиране, редактиране и време, не толкова. Първо, за мен поне, това беше дълъг процес. И второ – едно е да осъзнаеш нещо, друго е да го приложиш на практика. Четвърто и пето е да проявяваш необходимите постоянство и упорство.

Затова бих казала, че всъщност пиша едва от няколко години.

Кои са любимите ти поети?

Най-любим ми е Костас Монтис. Препрочитам често стихове на Янис Рицос, Сеферис, Кавафис, Георги Рупчев, Христо Фотев, Гео Милев, Цветаева. Обичам Емили Дикинсън, Уолт Уитман, Шимборска. Имам и любими стихотворения на Висенте Уидобро, Гумильов, Збигнев Херберт, Чеслав Милош, а също и на поети, чиито имена не помня, помня само по някой стих от тях.

Коя е книгата, която препрочиташ?

„Кого живея“ на Костас Монтис и „Латерна Магика“ на Ингмар Бергман препрочитам най-често. Но всеки ден посягам към някоя вече четена книга и препрочитам пасаж, който по някаква причина се е появил в главата ми.

Какво ти дава срещата с публиката?

Страх, вълнение, благодарност, друг поглед върху написаното. Последното ми е най-ценно. Когато някой ми задава въпрос или ми разказва какво го е развълнувало, какво си е мислел, докато е чел, и от думите му разбирам, че към написаното от мен има ключове, за които аз дори не подозирам.

Какво искаш да оставиш след себе си?

Усещане за светлина, спокойствие и радост. И истории, които хората препрочитат и разказват на другите.

 

 

http://chitalishte.to/wp-content/uploads/2017/03/ivanka_mogilska.jpghttp://chitalishte.to/wp-content/uploads/2017/03/ivanka_mogilska-150x150.jpgМилена ЗлатароваПоети в кадърбългарска поезия,Иванка Могилска,Поети в кадърИванка Могилска е родена в гр. Пловдив. Завършила е шест семестъра режисура за драматичен театър в НАТФИЗ „Кръстьо Сарафов” и „Връзки с обществеността” в СУ „Св. Климент Охридски”. Тя е творец с разнообразни таланти - поет, писател, участник в пърформански, копирайтър на свободна практика. Първата й книга със стихове...