trolologiya

Константин Павлов-Комитата е докторант по социология в Софийския университет, изучава връзката между интернет и политика, активист за защита на цифрови права. От 18 години се занимава професионално с интернет технологии и е сред пионерите в родното онлайн пространство.

Комитата ще даде началото на серията лекции, посветени на Медийната грамотност. Не пропускайте да го чуете във вторник, 2 февруари, от 19 часа в Читалище.то, когато той ще говори за троловете в интернет. Зададохме му няколко въпроса, за да ви подготвим максимално добре за събитието.

1. Във време, в което всеки човек може да бъде медия, от какво трябва да се пазим?
Големите възможности вървят ръка за ръка с големи рискове. Да изброя три съществени риска, които често забравяме:

  1. Написаното в интернет често остава по-дълго от написаното на хартия и затова трябва да внимаваме какво ще прочетат за нас след 5-10-20 години. То си стои онлайн и е много лесно да бъде намерено;
  2. Когато общуваме чрез текст, губим такива важни елементи на комуникацията като интонация и език на тялото. Това може да доведе до грамадни недоразумения, на каквито съм бил свидетел и в каквито, за съжаление, съм участвал. Емотиконите компенсират донякъде, но не съвсем. Това е съвсем нов код на комуникация, който трябва да се учи и усвоява, нов тип грамотност;
  3. Трябва да внимаваме какво споделяме за себе си и за хората около себе си. Дори да сме взели решение за пълна откритост в интернет, а това е решение, което трябва много добре да се обмисли, пак не всичките ни тайни са само наши тайни, а също и тайни на приятели, роднини, деца.
2. Можем ли да определим като „първобитен“ инстинкт чувството, че си длъжен да коментираш?

Да, макар че не съм сигурен дали това е правилният термин. Човекът е социално и политическо животно и иска да участва в живота на общността си. Така че коментарите произтичат от естественото състояние и стремежи на човека, въпрос на лична политика е дали те ще допринасят или ще разрушават общността, в която той участва.

3. Можеш ли да бъдеш интернет трол без да подозираш?
Можеш, разбира се. Трябва да си наясно какво е трол, а голяма част от троловете никога не са чели толкова задълбочено през живота си. Те просто искат да постигнат нещо, тук и сега.

4. А каква е разликата между спам и „тролене“?
И двете са сериозни нарушения на нетикета, на етиката в интернет. И двете са непоискана и деструктивна комуникация, в която получателят участва по неволя. Разликата е, че спамът пристига по електронната поща и обикновено иска да ти продаде нещо, а троленето обикновено идва чрез коментари и се опитва да разруши нормалната комуникация.

5. Блогърът Ноа Смит казва: „Троленето, стига да е направено както трябва, прави живота по-забавен.“ Можеш ли да се съгласиш? Има ли позитивно или полезно тролене?
Троленето е вид деструктивно поведение. Може би има варианти, в които може да се използва срещу някакво зло, или просто за да бъде смешно, тоест форма на изкуство. Но все пак – говорим за миниатюрни изключения, които не трябва да ни разсейват от правилото.

6. Колко лесно е да бъде отклонено вниманието от важните обществено-политически въпроси и доколко активизирането на тролове е свързано с подобни процеси? 
Доскоро си мислех, че отклоняването е невъзможно. Но мащабите и сериозността, с които троленето се използва в т.нар „хибридна война“,  сериозно ме обезпокояват. Защото троленето първо е добре организирано, второ е масово, трето е част от цялостна стратегия за унищожаване на демократичния дебат и заразяване на общественото мнение с лъжи и манипулации и накрая, обикновено е съпътствано и с други нарушения на закона и на етиката. Трябва да се гледа сериозно на троленето и сериозно да му се противостои. Прости, лесни и евтини решения няма.
7. Интернет прави ли ни по-толерантни към различното, или „преяждането“ с информация има обратно действие – на затваряне и враждебност? 
Дилемата дали удавеният в информация гражданин е същото като информиран гражданин, чието наличие е фундаментално важно за съществуването на демокрацията, в момента се обсъжда с особена интензивност в социалните науки. Аз вярвам че е въпрос на култура.
Както човек постепенно е натрупал култура да борави с огъня и с телефона, така и ще натрупа интернет култура, която да му помогне да използва рационално, пропорционално и за добро интернет технологиите.
8. Какви отговорности предполага свободата на словото? 

Отговорностите на свободния човек. Свободният човек сам решава съдбата си и носи отговорност за себе си. В първия въпрос отговорих какви рискове го дебнат в интернет комуникациите. Само свободният човек може да бъде щастлив и реализиран. Но рецепти няма. Всяко поколение и всеки човек сам намира себе си. И това е най-хубавото и това, което на мен ми дава надежда, че всичко ще бъде наред, стига да не губим доброто, красотата и истината от поглед.

Още за лекцията „Тролология: обезпаразитяване на интернет медиите“ можете да прочетете тук.

http://chitalishte.to/wp-content/uploads/2016/02/trolologiya.pnghttp://chitalishte.to/wp-content/uploads/2016/02/trolologiya-150x150.pngЧиталище.тоИнтервютаМедийна грамотностКонстантин Павлов-Комитата,медийна грамотност,нови медии,онлайн комуникация,онлайн медии,тролове  Константин Павлов-Комитата е докторант по социология в Софийския университет, изучава връзката между интернет и политика, активист за защита на цифрови права. От 18 години се занимава професионално с интернет технологии и е сред пионерите в родното онлайн пространство. Комитата ще даде началото на серията лекции, посветени на Медийната грамотност. Не...